Posts Tagged ‘ сън ’

BLOG CHALLENGE 7: Сън във съня

Привет отново! Тази игра, Blog Challenge,  почва да ми става все по-любима. Надявам се и на вас! Към Васи, която спечели последното съзтезание и предложи тази тема, към всички взели участие и към всички, които просто ще прочетат разказа – насладете се и ако ви хареса пуснете един коментар и гласувайте в svejo.net. Нека сънищата се преплетат сега.

***

Двамата се запознаха преди много години. Тя влезна в стаята със невероятно силно излъчваща персона, много вглъбена в себе си, много чувствителна, а това й беше първото влизане. Първото от многото такива. Той усети това и спонтанно осъзна как беше привлечен от тази енигматична енергия. Зареждаше както деня, така и ноща му. Не искаше да я разгадае, по-скоро я предизвикваше още повече да го побърка. Двамата се впуснаха стремглаво в играта и не погледнаха назад…

Усещам, че си близо

Всяко нейно влизане в стаята възбуждаше всичките му сетива. Всеки нейн жест, мимика, всяко движение значеха повече от света за него. Всеки негов поглед стрелкаше и пробождаше нежно тъмната облицовка на иначе толкова крехка й душа. Очите им издаваха какво би следвало, точно както и последва. Но те не искаха да загубят тази непреклонима мощ , чрез която живееха всеки ден. Само ноща ги канеше умолително да ги приюти поне веднъж. Завистницата успя…

Какво ще стане между нас?”

Сънищата им се преплитаха, докато телата им бяха вкопчени един в друг. Търсеха се, намираха се, изгубваха се. Сънищата им сякаш играеха на гоненица: веднъж той броеше, веднъж тя. Брояха дните и нощите, в който ще са заедно.  В сънищата му тя беше усмихната, такава каквато той никога не беше виждал. В нейните той беше влюбен, такъв какъвто тя винаги копнееше да го види. И така сън след сън, ден след нощ, преплетените им сънища жадуваха за това, което те никога не бяха и което не можеха да бъдат в реалния свят. Тази игра приличаше на тяхната друга игра, но беше по-реална…

Обърка целия ми свят

Изведнъж сънищата спряха да се гонят. Замръзнаха в онзи реален свят на криеница и не искаха да се покажат. Бяха вече изморени. Светът вече не беше същия нито за него, нито за нея. Tя намери нова стая, а той нова енергия и всичко сякаш се преповтори, всичко уж почна отначало. Но те не го осъзнаваха, защото не сънуваха вече. Сънищата им бяха дълбоко заспали един в друг, някъде там. Сън във съня.

Последните ти думи, минават през ума ми”.

Днес те се видяха пак. След 3 години, сънищата им се срещнаха пак. Този път тя се усмихна, той се влюби и двамата казаха…

Сънуваш ли?