Posts Tagged ‘ светлина ’

Градът на Живите. Глава 2: Светлината

Няколко псета обикаляха със спокойна походка кофите по средата на улицата. Две от тях погледнаха настрани сякаш да проверят дали ги наблюдават. Освирепелите им гладни очи прoблеснеха на уличната светлина. Погледът им закова приближаваща фигура и те се разпръснаха в привидно хаотичен синхрон.

Снегът на парцали се усили и вятърът продължаваше да им удължава техния кратък живот. Мъжът повдигна яката на шлифера си и наведе глава. Засилвайки своята крачка, той усети насоченото внимание на заелите позиции псета, но не беше изплашен. Познаваше всичко на улицата: всяко живо или мъртво създание, всяка пресечка, всеки камък или дърво. Той притежаваше улицата в неговото съзнание. Беше част от нея. Но единственото нещо, което му беше чуждо, бе светлинката, към която се беше запътил.

Той не знаеше какво го чака. Истинктивната му порода беше много приятно изненадана от новата изненада, от новата плячка. Той щеше да открадне светлинката и да я удави в своя мрак, както винаги правеше. Неговия среднощен живот беше прераснал от даден до извоюван и той се гордееше с това, въпреки че гордостта му не беше най-присъщата черта в неговия характер.

Краката му почнаха да стъпват все по-леко и по-премерено. Светлинката ставаше все по-ясна, заприлича на прозорец от гараж. Сърцето му затуптя по-бавно и по-силно. Посегна към джоба на шлифера си и извади оръжието на своя труд. Светлинката стана ясна, даже можеше да чуе шум отвътре, като от грамофон. Неприсъщите секунди, които последваха и които той броеше една по една, му доставяха наслада. Спря се, за да чуе странната музика.

Изведнъж кофа падна зад него и вой на псета разцепи сгъстения мрак. Музиката спря. Той погледна към светлината и лицето му светна на яркия сноп. Зловещо лице. Усмихнато.

„Време е.”

Advertisements