Posts Tagged ‘ времето ’

BLOG CHALLENGE 5: Часовник

Това е второто ми участие в BLOG CHALLENGE на Пламен Петров, след като писах за един Шоколад и след като ме мотивира разказът на Божидар Костов, победителят от последното съзтезание. За хората, които не знаят правилата – ако ви хареса новата история, споделете с коментар и гласувайте в svejo.net. Благодаря!

Черни коси, сини очи”. Слушаше стара песен на Дичо и се усети как постепенно откриваше в текста й части от своя живот. Историята накратко? Преди време той беше загубил любовта на живота си, заради прерасналата неистова невъзможност да е с нея и се беше потопил в меланхолията на миналото. Той се казва Емил, а тя Лили.

Тик.

Емил и Лили имаха страхотен живот заедно. Две години, в които той замести бащата на нейните деца и в които тя успя да намери след дълго и изтощително търсене истински мъж до себе си. Време, в което те не успяваха да се наситят един на друг и искаха още и още да се насладят на неизчерпаемата си любов. За съжаление, всяко хубаво нещо има своя край и приказката свърши след тези две години. Тя беше на 39, той на 29.

Аз мога да ви разкажа цялата история, тъй като бях пряк свидетел, но няма. Защото те намериха начин как приказката да започне пак. Това, което искам да ви разкажа, е как той успя да направи чудото: Да върне времето назад…

Так.

Бяха минали няколко месеца след тяхната раздяла, тогава, когато се видяха пред блока й и когато тя му каза „Така е най-добре.” Не можеше да я забрави. Лили беше любовта на живота му и със всеки изминал ден сърцето му се се сгъстяваше в малка топчица. Аз разбрах, че тя се беше събрала с бившия й мъж, но така и не намерих сили да му кажа. А Емил не искаше да знае какво се случва с нея. Искаше да е със нея. „Един ден ще бъдем заедно.” Имаше нещо стряскащо искрено в това изречение. На следващия ден той изчезна.

Минаха още няколко години, в които той ми пишеше периодично. Всичките писма, които ги пазя и до ден днешен, са в този шкаф и всичките завършваха с „Ще бъдем заедно.” Беше вече на 35, а тя на 45. Ето го писмото, което промени всичко:

Здравей братко,
Искам да ти кажа само едно:
Аз съм с Лили! Успях!
Ние вече сме заедно!
Твой, Емил

Моменталната ми радост се попари от факта, че това не беше истина. Лили беше заминала отдавна в чужбина със мъжа си. Аз знаех това.

Тик.

Изпитах огромна болка от породилото се незнание защо ме лъже. Той продължаваше да ми праща писма какво правят те, как с децата имат страхотно семейство, как ще си построят къща след някоя друга година, как „днес тя ме погледна и в очите й усетих безкрайна обич и сигурност, която ме накара още повече да я обичам.” Аз почнах да се замислям дали наистина не са заедно. Много исках да го намеря и видя, но какво щях да му кажа? Как щях да го погледна? Навярно той си беше намерил ново семейство, но живееше с образа на семейството, което е винаги искал. Затова реших да не му казвам и му отвръщах на писмата със същата радост, казвайки му „колко много се радвам за теб, братко!

Так.

Той сега трябва да е станал на 50, а тя на 60. Децата им, изучили се и тръгнали по своя път, ги посещаваха често в тяхната къща. Аз съм много щастлив за него.  Наистина аз заобичах искрено семейството му. Не спирахме да си пращаме писма и всеки негов ден беше и мой ден. Докато веднъж той ми написа, че „трябва да спреш братко мой, трябва да продължиш и ти по своя път”.

Аз се стъписах от думите. Имаше нещо много познато в тях, сякаш ги бях чувал преди. Ето го писмото. Ето ги всичките писма. Ето го целия му живот. Ето го и другото писмо! Ето и почер…

..почерка ми.

Так – тик.