Незабелязано

Шоколадът се стичаше по шоколадовата й кожа сякаш незабелязан. Бавно пълзеше надолу по врата й, блещукаше и рефлектираше последните слънчеви издихания на залязващия ден в онзи любим за нея златисто-карамелен цвят. Рефлектираше и блясъкът в очите му, който магнетично следеше бавното движение и усещаше възбуждащия аромат. Телата им бяха настръхнали, треперещи и в същото време толкова спокойни, властни, сластни, увиващи се като водни лилии в езерото на техните копринени завивки.

Шоколадът се стичаше по шоколадовата й кожа и не спираше. Тя го усещаше и си го представяше като студен водопад от блаженство, който приижда бавно към нейните гърди. Устните й сякаш се опитваха да кажат нещо, но не можаха да кажат нищо. Цялото й съзнание се беше стекло в тази блаженна и бавна страст, в този чувствителен контраст на студената сладоленена лава и горещия пулсиращ айсберг в нея. И двамата чакаха този момент цял живот.

Шоколадът се стичаше по шоколадовата й кожа и почти стигна до горещото й зърно. Но точно там, достигнал заветната си цел, той почна да се топи. Навлизаше и се отклоняваше по цялото и тяло като устие на река, която ще се влее в океан от извивки. Тя изпъна пръстите на краката от невероятната наслада, а ноктите й се забиха в гърба му и бавно се отпуснаха, оформяйки същото това речно устие. Тя беше океана, която дочака своята река. Не искаше и нямаше да го пусне. Не и този път.

Шоколадът се стече по шоколадовата й кожа. Сякаш незабелязан.


Снимка: Dea

Advertisements
  1. November 14th, 2010

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: