BLOG CHALLENGE 3: ШОКОЛАД

Към победителите Бисер Валов и Деси Бoшнакова и всичките останали участници в BLOG CHALLENGE: Благодаря за вдъхновението и разкошните разкази!

Ето го и моя принос към общото предизвикателство. Наследете му се като на шоколад и ми споделете вкуса 🙂


Шоколадът на раздора.

Така можеше да се опише случката на Главния ни герой. Случка, пропита от много въпросителни и…един шоколад.

***

Беше студена Ноемврийска сутрин и последните птици отлитаха от последния им дом. Те нямаше да се върнат. Не успяваха да намерят пътя обратно. „Дали пък просто не искат да се върнат?”, се замисли Главният ни герой. „Може би не искат, няма какво да правят тук…”, отсече на ум и обърна погледа му към просторната стая, за да види познатата обстановка: една електрическа печка, един дюшек, едно старо бюро и една стара пишеща машина с панделка. Главният ни герой не е писател. Той е от тези, който вярват, че да си писател не означава да пишеш, а да опишеш. Той описваше всичко, което не можеше иначе да бъде видяно, чуто или усетено.  Вярваше, че всичко има душа, красива и непринудена като една пеперуда. Всичко, освен шоколадът.

Но тази Ноемврийска сутрин беше различна от предишните. В нея, Главният ни герой взе решение да се махне от града, който презираше от както беше дошъл тук. Щеше да полети с птиците някъде на Юг, където мислите му щяха да октрият нови хоризонти. В дъното на неговия до болка познат хоризонт стоеше винаги причината да дойде в този град. Главната ни героиня.

***

Махни се от животът ми!”, изкрещя той с неизчерпаемата струя от ярост и омраза в гласа му. Той я гледаше, но не можеше да я види. Думите оттекнаха в просторната стая и сякаш обидиха няколко птици, които хвръкнаха от удобната си позиция на перваза. Тогава той се увладя, опита се да поеме дълбоко сгъстения въздух и отсече: „Никога няма да изтриеш болката. Никога. Махай се.

Очите й бяха потопени в океан от солена скръб и трепереща, тя не можа да го погледне. Но не издаде нито един звук. Взе си якето, обърна се и с плахи стъпки тръгна към вратата. Очакваше да я спре. Знаеше, че той можеше с една дума да отнеме поне част от безкрайната тяга в сърцето. Но дълбоко там, сърцето осъзнаваше, че тя няма да я чуе. Не можеше вече  да чуе никоя от безбройните си мисли. Нямаше къде да отиде. Не искаше да отиде никъде. Сърцето й затуптя като пред пропаст. Цялата и душа искаше да се обърне и да го погледне и да се хвърли в обиятията му. Точно както преди.
Изведнъж всичко утихна. Не се чуваше дори дъха й. Тя се обърна и очите й срещнаха неговите.

***

Тя не преставаше да го гледа в очите. Слънцето грееше с неописуемата си жизнерадостност. Нито много топло, нито хладно. Обичаха такова време. Обичаха и парка зад новата им квартира. Беше вторият им Св. Валентин. Тя го хвана за ръката, прехапна нежно устни в кратката си мисъл и му прошепна: „Имам подарък за теб.” Той спря разходката им и усмихнато, гледайки ту косите, ту очите й, отвърна: „И аз имам за теб.” Тя го погледна с неприкрита радост като получи любимия й шоколад. С панделка като пеперуда. Обожаваше го. „Ще си го запазя!”.

В последвалата студена сутрин, Главният ни герой се прибра по-рано от работа и видя Главната ни героиня да облизва пениса на негов приятел, намазан с шоколад. Панделката беше скъсана, хвърлена на пода до пишещата машина. Тя все още е с панделка.

Advertisements
  1. Странно, но добро решение за шоколада. Лично на мен ми харесва, има собствен дух или и аз не знам как точно да го нарека. Супер е, браво 😉

  2. ха, мерси много! Има какво да се уча обаче 😉

  3. Шоколадена история с донякъде предизвестен край. Но ми хареса как е написана. Успех в състезанието!

  4. Интересен избор на форма и стил. Желая ти успех! 🙂

    П.С. Благорадя за линка към блога ми! Жестът ти е върнат.

  5. … ммм, като се зачетох… и неусетно изчетох всичко… :)толкова увлекателно пишеш, чак не мога да повярвам, че така се захласнах
    поздрави и УСПЕХ :)))))))

  6. Благодаря, наистина… 🙂 Успешно на всички!

  7. Интересен разказ, хареса ми внушението на панделката. Успех!

  8. Бих определил стила като новодемократичен реализъм. За съжаление… 😉

  9. Не знам защо чак сега виждам, че не съм оставила коментар. Страхотен шоколадов поглед. Много ми хареса и направо не мога да се сдържа и да не изям един шоколад:)

  10. Радвам се за отзивите! Ще оглавявам партия явно, Пламски:)
    Иначе Деси – да, ама внимавай, че след тази шоколадова фиеста да не ти стане много… 😉

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: