Незабелязано

Шоколадът се стичаше по шоколадовата й кожа сякаш незабелязан. Бавно пълзеше надолу по врата й, блещукаше и рефлектираше последните слънчеви издихания на залязващия ден в онзи любим за нея златисто-карамелен цвят. Рефлектираше и блясъкът в очите му, който магнетично следеше бавното движение и усещаше възбуждащия аромат. Телата им бяха настръхнали, треперещи и в същото време толкова спокойни, властни, сластни, увиващи се като водни лилии в езерото на техните копринени завивки.

Шоколадът се стичаше по шоколадовата й кожа и не спираше. Тя го усещаше и си го представяше като студен водопад от блаженство, който приижда бавно към нейните гърди. Устните й сякаш се опитваха да кажат нещо, но не можаха да кажат нищо. Цялото й съзнание се беше стекло в тази блаженна и бавна страст, в този чувствителен контраст на студената сладоленена лава и горещия пулсиращ айсберг в нея. И двамата чакаха този момент цял живот.

Шоколадът се стичаше по шоколадовата й кожа и почти стигна до горещото й зърно. Но точно там, достигнал заветната си цел, той почна да се топи. Навлизаше и се отклоняваше по цялото и тяло като устие на река, която ще се влее в океан от извивки. Тя изпъна пръстите на краката от невероятната наслада, а ноктите й се забиха в гърба му и бавно се отпуснаха, оформяйки същото това речно устие. Тя беше океана, която дочака своята река. Не искаше и нямаше да го пусне. Не и този път.

Шоколадът се стече по шоколадовата й кожа. Сякаш незабелязан.


Снимка: Dea

Advertisements

“7 Глави” – Книга в 7 дни

Здравейте приятели!

Във връзка със страхотната игра на Пламен “Пламски” – Blog Challenge, искам да ви предложа паралелно една друга инициатива, произлизаща от нея. А тя е “Книга в 7 Дни” или по-кратко – “7 Глави“!

Правилата:

Всеки ден, 7 предварително записали се участници ще добавят по една глава от зададена в Петък/Понеделник книга. Всеки сам избира как да продължи предишната история и как да я завърши, но e задължително да има логистична връзка, която да разкрива и допълва сюжета.

Няма ограничение в стила или дължината, но читателите трябва сами да преценят и оценят креативността и оригиналността, с които дадената глава произхожда от предишна и съответно предразполага за следваща. Първата глава няма да има произхождаща предишна, но може да бъде оценявана отново чрез нейната сила да плени въображението на останалите участници.

Победител може да се избере, като се броят отново гласовете и коментарите под частите, но този път само в деня, в който е написана главата, за да са равнопоставени участниците. Така всеки ден читателя ще има различна глава, за която може да гласува и коментира. Финалната книга ще “принадлежи” на участника с най-много коментари и той ще избере следващата. В продъжение на 4-7 седмици ще създадем една малка библютека или книжарница, за нас и всичките ни гости!

Основното предимство е, че 7-те човека се съзтезават, но и градят нещо смислено и пъстроцветно заедно. Което е и целта.

Кажете какво мислите и ако ви харесва, директно се запишете. Последователността на участниците ще предразполага кога ще публикуват техните глави. При събрани 7 от нас, Първият записал се ще има честта да напише първата глава от първата книга!! Благодаря много за вниманието 🙂

Blog Challenge 8: Песен за щастие

Знаете правилата. Вижте ги при победителя от миналата седмица Бисер, който определи новата тема. Ако ви хареса, споделете. Пожелавам ви просто да задържите вашата песен и да не я пускате. Благодаря!:)

Красотата ме плени и аз онемях – не я бях виждал никога преди

В изблик на щастие веднага запях песен за тези топли дни.


Песента ме плени и аз онемях – не я бях чувала никога преди

В миг на радост изведнъж замечтах за любов, която да ме промени.


Погледнахме се неусетно и страхливо, понесохме се във вятъра на любовта

С аромат на пролетно цвете невинно ухаеше въздуха между нашите сърца.

***


Прободе тя сърцето в мен с нота по-остра от роза

Зарови моята песен в спомен по-далечен от проза


Уби той живота ми в ден с ноти по-остри от бодли

Отрови моята любов в плен по-силен от мен, уви


А песента ни продължи да гони своя път на щастие и тъга

Една сълза тя упся да отрони, усмихна се и подаде ни пак ръка.

I Killed Her. Chapter 4: The Wedding

I KILLED HER

The wedding was everything she hoped for and nothing I expected.

To be honest, I have never expected I would fall in love in a hooker, especially in a new hooker as I had heard she was. But there it happened, spontaneously and tenderly, as was the pouring summer rain on the day we met. When we escaped from her lair an hour after, for reasons I had not have time to think about, we actually started running away from our life. We felt the urgent need to follow the instincts of what seemed to be two perfect strangers.

Her job was eminent in town, where divorced men like me found a perfect manner to redeem their nostalgic or painful past with casual sex. My job was in a bank, where not many loose women like her would used to deposit their earnings with any wise intentions for their future life. Yet, we did not meet due to our jobs, although they somehow intercepted each other. We actually met in the café where I, as a gentleman, would offer her the only spare place. When she looked hesitantly with her lusty eyes, I was overwhelmed with the very first connotations of a feeling I have long forgotten…

Standing in the small altar in the beautiful wooden church, I looked at her eyes and saw the same dazzling happiness. It reflected mine. She was so nervous that she tried to conceal it with an inner innocent smile that made her look like an angel which has just fallen on earth. But what I was overwhelmed by was her soft and delicate touch. She infused me sensations of no other kind which I still cannot explain. There were like an energy, abundantly evoking my deepest lust to actually feel something. She made me feel alive.

I did not have any clue, while saying “I do”, that those beautiful eyes, this vivid flickering of an innocent butterfly would die before me and because of me and that I would repeat those words over her deceased body saying …

“I do love you”.

BLOG CHALLENGE 7: Сън във съня

Привет отново! Тази игра, Blog Challenge,  почва да ми става все по-любима. Надявам се и на вас! Към Васи, която спечели последното съзтезание и предложи тази тема, към всички взели участие и към всички, които просто ще прочетат разказа – насладете се и ако ви хареса пуснете един коментар и гласувайте в svejo.net. Нека сънищата се преплетат сега.

***

Двамата се запознаха преди много години. Тя влезна в стаята със невероятно силно излъчваща персона, много вглъбена в себе си, много чувствителна, а това й беше първото влизане. Първото от многото такива. Той усети това и спонтанно осъзна как беше привлечен от тази енигматична енергия. Зареждаше както деня, така и ноща му. Не искаше да я разгадае, по-скоро я предизвикваше още повече да го побърка. Двамата се впуснаха стремглаво в играта и не погледнаха назад…

Усещам, че си близо

Всяко нейно влизане в стаята възбуждаше всичките му сетива. Всеки нейн жест, мимика, всяко движение значеха повече от света за него. Всеки негов поглед стрелкаше и пробождаше нежно тъмната облицовка на иначе толкова крехка й душа. Очите им издаваха какво би следвало, точно както и последва. Но те не искаха да загубят тази непреклонима мощ , чрез която живееха всеки ден. Само ноща ги канеше умолително да ги приюти поне веднъж. Завистницата успя…

Какво ще стане между нас?”

Сънищата им се преплитаха, докато телата им бяха вкопчени един в друг. Търсеха се, намираха се, изгубваха се. Сънищата им сякаш играеха на гоненица: веднъж той броеше, веднъж тя. Брояха дните и нощите, в който ще са заедно.  В сънищата му тя беше усмихната, такава каквато той никога не беше виждал. В нейните той беше влюбен, такъв какъвто тя винаги копнееше да го види. И така сън след сън, ден след нощ, преплетените им сънища жадуваха за това, което те никога не бяха и което не можеха да бъдат в реалния свят. Тази игра приличаше на тяхната друга игра, но беше по-реална…

Обърка целия ми свят

Изведнъж сънищата спряха да се гонят. Замръзнаха в онзи реален свят на криеница и не искаха да се покажат. Бяха вече изморени. Светът вече не беше същия нито за него, нито за нея. Tя намери нова стая, а той нова енергия и всичко сякаш се преповтори, всичко уж почна отначало. Но те не го осъзнаваха, защото не сънуваха вече. Сънищата им бяха дълбоко заспали един в друг, някъде там. Сън във съня.

Последните ти думи, минават през ума ми”.

Днес те се видяха пак. След 3 години, сънищата им се срещнаха пак. Този път тя се усмихна, той се влюби и двамата казаха…

Сънуваш ли?

Clock

https://oldneworld.files.wordpress.com/2010/02/34537-backwards_clock_runs_counter_clockwise.jpgBlack hair, blue eyes”. He was listening to old song of Dicho and felt how he was gradually revealing parts of his life in the lyrics. The story shortened? A while ago he had lost the love of his life, because of the overwhelming frantic inability to be with her and now he was drenched in the melancholy of the past. His name was Emil, hers – Lily. Continue reading

I Killed Her. Chapter 3: The Run

I KILLED HER

They started running. Running away from the scene and running away from the past. Their breaths were chasing each other, ever more vigorously and more uneasily. He was holding her hand firmly Continue reading